Церемонията по откриването на Олимпиадата е по-лоша, отколкото си мислимАвтор: Джонатан

Джонатан Пежо: Церемонията в Париж е по-лоша, отколкото си мислим. Видяхме унищожаване на християнската идентичност и замяната и с трансчовека. Пикът на лудостта предстои

Церемонията по откриването на Олимпиадата е по-лоша, в сравнение с си мислим

Автор: Джонатан Пежо*

Съвсем ясно референцията на церемонията по откриването на Олимпиадата беше „ Тайната вечеря “ на Леонардо Да Винчи. „ Тайната вечеря “ е обликът на свързаността на Запада през последните 2 000 години. Това е един от централните облици на взаимното общение на Запада, който води множествеността до единение в Тайната вечеря, Светото причестяване – центърът на Църквата, центърът на общението, центърът на западните нации от няколко хилядолетия. И най-хубавият метод всичко това да се анулира и да се провокира нова еднаквост е, несъмнено, да се анулира причастието, да се осмеят нещата, които са сакрални. Това не се случва за първи път. Целият опит, влечението към мил кралиците и всичките неща с дъгата, са опит, несъмнено, да се размени сакралността с нова сакралност – сакралността на двойствеността, сакралността на множествеността, сакралността на разликата.

Драг е карнавал, а карнавалът е метод да се провокира смяна, да се провокира промяна. Какво съставлява трансформацията, която се случва – това е оборване на естествената еднаквост, с цел да може тя да бъде реконституирана на по-високо равнище. Това може да се схваща и като революционна тропа. Искаме да унищожим идентичността, с цел да я реконституираме в нова еднаквост. Каква е тази нова еднаквост? Това е идентичността на трансчовека, идентичността на постчовека, този универсалистки облик, където всички оценки като че ли изчезват в някакво безредно аморфно създание. Това се случва в тази гала.

Бих споделил: Не се побърквайте, това не се случва от през вчерашния ден, то е част от курса на нещата и желая да ви предупредя, че ще става по-зле. 2024 година още не е свършила, другари, още не сме видели пика на лудостта.

Затова би трябвало да бъдем деликатни, да не се разсейваме от дребните примигвания. Трябва да гледаме далечната вероятност и да виждаме какво се случва, би трябвало да се прикрепим към значимите неща, към това, което в действителност ни сплотява, към добродетелите, които споделяме, към историите, които са общи за нас. А като християни, когато виждаме това, и когато виждаме, че се гаврят с историята за Христос, че се подиграват с облика освен на Христос, само че и на центъра на западното единение от последните няколко хилядолетия, който е светата Евхаристия, причастието – тогава би трябвало да се прикрепим още повече към това единство и да разберем, че преобръщането и осмиването са празни, че това ще свърши.

Прекръстете се, вдигнете ръце нагоре, и поемете на странствуване. Пътешествието още не е свършило.

Превод: Екатерина Тенева. Субтитри за " Гласове ": Фондация " Документални "

Церемонията по откриването на Олимпиадата е по-лоша, в сравнение с си мислим

Аз съм Джонатан Пежо, добре пристигнали в „ The Symbolic world “.

Здравейте на всички. Както множеството от вас са забелязали, откриването на Олимпиадата провокира огромно неспокойствие, доста хора реагират онлайн, наподобява всички приказват за това. По някаква причина целият ми фийд във Facebook е с мнения от хора, които приказват за церемонията по откриването на Олимпиадата. Ако би трябвало да съм почтен, нямах желание да върша видео по тази тематика, само че близки хора, които са значими за мен, и на които вярвам, споделиха, че е добре да направя видео за това. Най-вече, с цел да помогнем на хората да схванат какво става и за какво нещата наподобяват по този начин, както наподобяват. И ето, в този момент ще приказвам за церемонията по откриването на Олимпиадата. Преди да стартираме – в случай че ви харесва какво вършим в „ The Symbolic world “, апелирам ви да отидете на symbolicworld.com, където можете да станете член на „ The Symbolic world “. Има гратис участие, с което можете да имате достъп до тази общественост и полемиката. Има и способи да подкрепите това, което вършим. Ще имате и достъп до секцията „ Въпроси и отговори “, до свободни видеа и до специфичното видео всеки месец и отстъпки за разнообразни неща. Ние в действителност оценяваме поддръжката ви за нас.

Първото, което би трябвало да кажа, преди да стартира с рецензията си, е, че всичко това е доста скучно за мен – напряко ми се доспива. Всичко е супер явно, супер скучно, толкоз очевидно. Разбирам, че е шокиращо за някои хора, само че не зная за какво те се шокират. Хората не би трябвало да са шокирани, тъй като като цяло това е единствено продължение на всичко, което се случваше през последните пет, 10, двайсет години, може би и повече, до момента в който обликът на протичащото се в нашата просвета става все по-очевиден и може би по-прозрачен. По някакъв метод съм благополучен, че повече хора го виждат, само че това е просто продължението на всичко, което става. За какво приказваме? Повечето от вас знаят, че Олимпиадата в Париж се откри преди няколко дни и по време на откриването имаше няколко детайла, които бяха смущаващи за някои хора. Кулминацията на това беше в представянето на „ Тайната вечеря “ на Леонардо Да Винчи, което беше цялостно с мил кралици и някакви ЛГБТ икони. В средата на сцената, защото това е „ Тайната вечеря “, имаше ястие, което се отваря, на сцената се разкрива паница, в която има чудноват наследник мъж, който е съвсем без облекла и който стартира да пее доста чувствено и необичайно, а всички останали от сцената на „ Тайната вечеря “ стартират да се поклащат доста оргиастично, по доста объркващ метод, който става още по-смущаващ заради обстоятелството, че в групата има младо момиче, което наподобява в предпубертетна възраст, което един от мъжете взима в ръцете си и прави нещо като танцувални придвижвания, а всички останали се поклащат радостно и се галят по сред си и се отъркват едни в други.

Първото нещо, което би трябвало да опровергаем, и което е едно от най-смешните неща от това събитие, е че толкоз доста хора, и доста християни споделят онлайн, че в действителност това не е „ Тайната вечеря “. „ Та това е дионисов гуляй, за какво християните толкоз се гневят, за какво толкоз се ядосват, аз съм просветен човек и прелестно разбирам, че това е дионисов гуляй. “ Способността на хората елементарно да се поддават на газлайтинг ( газлайтинг е психическо манипулиране, което кара жертвата да се съмнява в достоверността на действителността и изпада според от причинителя бел. ред.) е доста занимателна. Сякаш още веднъж сме в Ковид, какво става? Май е по този начин. Май не е доста мъчно това да стане още веднъж, хората не научават урока си. Сцената напълно ясно реферира към „ Тайната вечеря “. Името на тази сцена е игра на думи на френски, забравих по какъв начин тъкмо беше казано, нещо като: „ La Scène de la Cène à Paris sur la Seine “, което не може в действителност да се преведе от френски, само че в случай че се преведе безусловно значи „ Сцената на „ Тайната вечеря “ на река Сена “, тъй като на френски думата за „ Тайната вечеря “ звучи като „ сцена “ и като „ Сена “. Така че, името на картината е „ Тайната вечеря “, водещият на събитието сподели, че сцената изобразява „ Тайната вечеря “, а главната фигура в средата, диджеят, който беше някаква дебела лесбийка, която стоеше в средата, пусна в Инстаграм, че това, което те са създали, е новият гей завет. По-късно тя, несъмнено, изтри поста и се отметна, казвайки „ Не, не, не, това беше Дионис “.

Така че, първо, напълно ясно референцията беше „ Тайната вечеря “ на Леонардо Да Винчи. Но тъкмо там е работата, би трябвало да разберем защо става дума. Те споделят, че просто акцентират отвореността, акцентират диверситета, акцентират инклузивността и нищо друго. Проблемът е различен. Няма нищо неприятно в диверситета, няма нищо неприятно в инклузивността, казахме го няколко пъти. За съществуването на обществото е належащо да има диверситет и инклузивност. Но обществото не чества диверситета. Единственият метод да се чества диверситетът е карнавалът. Единственият метод да се чества диверситетът е посредством обръщането наобратно на единството, посредством подчертаването на странното, на крайното, на карнавалния облик. Тези облици отиват още по-далеч от карнавалните облици на Запада. Ние имаме Хелоуин, Фестивала на лудите, Мардигра, имаме разнообразни карнавални обичаи на Запад, които са моменти на превръщане, на скандал и на безпорядък, което нормално е последвано от някаква форма на завръщане към нормалността – дали това е постът в християнството, дали е светата Четиридесетница и другите способи на спазването им, само че постоянно има някакво напътствие и придвижване за завръщане към нормалността. Тези фестивали са значими, те са част от годишния цикъл, от концепцията по някакъв метод да се покаже хаосът, да се покаже обръщането като лимит на реда, само че това е единственият метод да се чества диверситетът. Ето за какво има безспорна координация във всички тези облици – флагът с дъгата с множеството му цветове, дъгата като облик на множествеността, а не на единството; обликът на мил кралицата като знак на двойствеността – мъж, който е облечен като жена, само че също по този начин има брада, демонстрира тази двоякост. Всичко това присъстваше явно в церемонията, само че то е част от културата. В това няма нищо прикрито, това не е емайл върху всичко, което се случва, това е дискурсът на самите хора, които вземат участие в това. В Съединените щати има един свещеник, методистки свещеник, който изнася проповедите си като мил, и той го споделя ясно. В своите речи, в проповедите си той споделя:

„ Най-добрите способи да правим смяна на системата са посредством насладата и карнавала. Драг е карнавал, това е върхът, това е забавление, изпълнено със смях и това са моменти, когато хората от периферията получават най-малко малко власт и държат тази власт малко повече време, в сравнение с е било замислено и нещата се случват. “

Един добър метод това да бъде направено е таман методът, по който те го направиха. Защото „ Тайната вечеря “ е обликът на свързаността на Запада през последните 2 000 години. Това е един от централните облици на взаимното общение на Запада, който води множествеността до единение в Тайната вечеря, Светото причестяване – центърът на Църквата, центърът на общението, центърът на западните нации от няколко хилядолетия. И най-хубавият метод всичко това да се анулира и да се провокира нова еднаквост е, несъмнено, да се анулира причастието, да се осмеят нещата, които са сакрални. Това не се случва за първи път. Целият опит, влечението към мил кралиците и всичките неща с дъгата, са опит, несъмнено, да се размени сакралността с нова сакралност – сакралността на двойствеността, сакралността на множествеността, сакралността на разликата.

Самите хора, които вземат участие в такива събития и мислят по този метод, споделят, че вършат тъкмо това, тъй че ние би трябвало просто да сме наясно, че това се случва. Мисля, че това е деструктивно, то е в действителност по някакъв метод подкопаващо, то в действителност прекатурва, изкривява. Думата куиър значи тъкмо това – то извращава християнството, с цел да го вкара в тази нова визия на действителността. Един добър метод да се направи това е, да вземем за пример, да се вземе Тайната вечеря и да се размени с оргия. Да се размени с вакханален гуляй, тъй като в действителност има известни аналогии, които могат да бъдат направени, сред облика на пира, на дионисовите мистерии и Светото Причастие. Има избран тип аналогии, които са там. Разбира се, в християнството множествеността се събира в едно, а в причастяването има аспект на скандал, както съм споменавал и преди – той е в яденето на тялото на Бога, само че то е сублимирано, трансформирано е във вектора на единството, в което всички неща се събират дружно. Един добър метод да се изопачи това, несъмнено, е да се конфигурира този тип дионисово тържество, вместо същинското причестяване.

Това показване на господ Дионис като ястие, на което ще се насладим, с цел да отпразнуваме нашия диверситет. Да си напомним, че в историите за Бакхус и за Дионис участва образът„ спарагмос “ („ σπαραγμός “), който виждаме във вакханалиите, и който се състои в разкъсването онлайн тяло, празнуващите във вакханалията взимат човек и го раздират на части. Това е празненството, не зная какво да ви кажа. Това се чества при тези празници, тъй като това е празнуването на диверситета, празнуването на множествеността и на „ иклузивността “ – това е противоположното на причастието, само че е толкоз назад, че има забележим метод, по който двете са свързани. Това е обвързвано с тази оргиастична просвета на вакханалиите, която се пробва да се завърне, която се възвръща в изобразената сцена. И е доста смешно да гледаме по какъв начин християните споделят „ О, това не е Тайната вечеря, това е просто вакханалия. Беше ни показан просто канибалистки облик по време на оргия, с намек за педофилия. “ И хора, които споделят: „ Ама за какво се обиждате?! “ Това е един от облиците, които бяха показани за разкриване на интернационално честване на високите достижения в спорта. Проблемът е, че сме толкоз отегчени, толкоз сме привикнали да гледаме сходен жанр безумства, че просто го гледахме. Много хора евентуално не са наясно какво пееше изпълнителят. Той пееше като цяло за инклузивността, за унищожаване на всички разлики, да се забележим едни други като че ли сме голи, да честваме себе си като че ли сме голи, и след това продължи да повтаря „ голи, голи, голи “, музиката стана като будоарна музика на Бари Уайт, всички откъм гърба започнаха да се отъркват между тях и на фона на това имаме християни, които си споделят: „ Хм, аз съм просветен човек, не се наскърбявам от приликата с Дионис на Олимпийските игри. “ Боже мой, в действителност ли сме тук, в действителност ли това е равнището ни? Но, в действителност сме тук, в действителност това се случва. Цялата картина беше явно полова, явно оргиастична с всичките си референции – тя е „ празненство “ на диверситета – само че в случай че погледнем какво се случи незабавно след тази част, това беше полуда. Не зная дали тези неща се вършат преднамерено или е просто инцидентно, само че голият „ Дионис “ предава факела в идващия театър, който се споделя „ Тъмнина “. Като продължение на предходния танц стартира някакъв екзалтиран танц, който се назовава „ Тъмнина “ и по-късно попадаме непосредствено на „ Imagine “ на Джон Ленън. Ако човек желае да знае какво става, това е напълно ясно. „ Представете си, че няма парадайс, няма пъкъл, няма разлики... “ и ние всички сме дружно като един в един огромен извънземен оргиастичен гуляй. Това са имали поради.

Какво да кажа, ние толкоз доста сме минали границата, даже и без хората, които газлайтват (газлайтинг е психическо манипулиране, което кара жертвата да се съмнява в достоверността на действителността и изпада според от причинителя бел. ред) и които отхвърлят какво са имали поради. Но ни знаем какво са имали поради, тъй като те в действителност имат вяра, че това е нещо положително. Ако можем просто по този начин, да се откажем от нашите разлики и всички да бъдем едно в едно огромно празненство, това ще бъде обликът на трансцендентното единение.

Това, което видяхме, е завръщането на Дионис, което има смисъл, тъй като това са дионисиите – крайността на естествения свят – виждаме анулацията на цивилизацията. Не че в дионисиите има някакъв екстатичен, екзалтиран аспект на света, който не е част от християнството – той е интегриран в Тайната вечеря, в нея има дионисов детайл, не можем да отречем това. Но повода, заради която Тайната вечеря свързва общността в единение, е, че причастието събира този дионисов възторг в рационално общение в Божествената обич. То събира всички тези крайности в едно, по тази причина един добър метод да бъде анулирано като постхристиянство е да се издърпат назад съставните му елементи. Споменавал съм в доста видеа този акцент върху крайния разсъдък и крайния ред, който се слага в облиците, технологиите, модерната страна, модерната администрация, който в този момент се среща с тази дионисова, безредна, хибридна, двусмислена еднаквост и в този момент те играят между тях. Това е нещо сходно на сцената с блудницата, която седи на гърба на звяра, която виждаме в книга Откровение. В момента тези две крайности се надиграват между тях. Това видяхме по време на спектакъла. То беше толкоз дегенеративно, толкоз упадъчно, че не е изненадващо по какъв начин другите детайли, които може би не биха били толкоз оскърбителни сами по себе си, в този момент се интерпретират като такива.

Няма доста какво да се каже за Мария Антоанета, в случай че сте я видели. Имаше една сцена с хеви метъл група с Мария Антоанета, която носи отрязаната си глава в ръце, и тази глава споделя, че всичко ще бъде наред, и до момента в който хеви метъл групата стартира да свири, на открито стартират детонации от кръв. И човек си споделя, еми да, това е. Интересно е, това, което водещият сподели, че полезностите на републиката са полезностите на революцията – тогава човек си споделя, да, тъкмо това се случва. Надявам се, че доста хора стартират да схващат, че всички революции водят към такива неща – към сходен жанр безпорядък и полуда.
Има още доста облици, които хората показаха. Един от най-странните облици беше факлоносецът, който като че ли язди кон над водата, с криле на гърба си и с някаква качулка като на странна мрачна и злокобна фигура. Нарочно ли е това, по този начин ли е – не зная, на този стадий всичко е допустимо. Ние не трябва да отдаваме прекалено много внимание на тези хора. Много от тях са по някакъв метод неосъзнати преносители на неща, които не схващат изцяло, само че са част от тях. Трябва да бъдем деликатни, когато мислим че това е нещо напълно планувано, просто множеството хора, които са съгласно избрани „ полезности “ или избрани пороци, ги показват по разнообразни способи, и може би ние наблюдавахме тъкмо това. Но аз се надявам, че хората ще се разсънят и ще осъзнаят какво се случва. Фактът е, че това се случва в нашата просвета от към този момент няколко генерации, може би от 1960-те години, това превръщане с главата надолу, това сриване. И това, че толкоз хора в този момент брандират думата „ сатанистко “ – няма неприятно да използваме тази дума, стига да я разбираме по някакъв метод. От една страна, имаме сатанистите, които споделят: „ О, това е просто подигравка, това е единствено цинизъм. Ние не имаме вяра фактически в сатаната, не имаме вяра в дявола, това е единствено игра, единствено подигравка и смешка. “ Отговорът е: „ Да, знаем какво е това. “ И това е част от казуса – ти празнуваш иронията, ти празнуваш преобръщането по време на събитие, което цели да сплоти народите и да уважи върховите достижения на индивидите, само че всичко в твоето „ тържество “ е иронично, присмехулно и упадъчно. Да, това е сатанизъм. Точно това е.

Проблемът за мен не е дали хората не са били „ откровени “ в своя сатанизъм. Точно по тази причина приказваме – приказваме за това какво е да не бъдеш прям, да отхвърляш, да изопачаваш, да преобръщаш, да се подиграваш, да осмиваш.

Стигнали сме до тук, само че в някакъв миг това ще свърши, а в това време ще имаме открити нови табута, нови системи за надзор, нови морални табута, както споделих. Затова би трябвало да бъдем деликатни, да не се разсейваме от дребните примигвания. Трябва да гледаме далечната вероятност и да виждаме какво се случва, би трябвало да се прикрепим към значимите неща, към това, което в действителност ни сплотява, към добродетелите, които споделяме, към историите, които са общи за нас. А като християни, когато виждаме това, и когато виждаме, че се гаврят с историята за Христос, че се подиграват с облика освен на Христос, само че и на центъра на западното единение от последните няколко хилядолетия, който е светата Евхаристия, причастието – тогава би трябвало да се прикрепим още повече към това единство и да разберем, че преобръщането и осмиването са празни, че това ще свърши.

И същинското семе, нещата, които са положителни, които са красиви, най-после ще победят. Но ние би трябвало да се грижим за тях и да ги създадем първостепенни в нашия живот. Много по-лесно е да се обидим от нещо сходно, да се ядосаме, в сравнение с в действителност да се погрижим за нещата, които са значими и скъпи за бъдещето на нашите деца и за бъдещето, какво и да е то, на нашата цивилизация. Надявам се, че това е помогнало да разберем какво става. Бих споделил: Не се побърквайте, това не се случва от през вчерашния ден, то е част от курса на нещата и желая да ви предупредя, че ще става по-зле. 2024 година още не е свършила, другари, още не сме видели пика на лудостта. Предупредих ви при започване на тази година, че 2024 ще бъде луда, със стрелбата по Тръмп и всичко, което става в Съединени американски щати, в този момент и това, несъмнено, само че тя още не е свършила, тъй че, както загатнах в Туитър или Х – общо взето, прекръстете се, вдигнете ръце нагоре, и поемете на странствуване. Пътешествието още не е свършило.

Благодаря ви за вниманието и до скоро!

*Джонатан Пажо е прочут литургист, публицист и обществен представител. Чрез известния си канал в YouTube „ Светът на знаците “ той се е трансформирал в издирван интерпретатор на дълбоките модели в историята. С обявата си от 2022 година God's'Dog: Чудовище “, графичен разказ, фиктивен дружно с брат му Матийо Пажо и художника Корд Нилсън, Джонатан се потвърждава като мощен повествовател на истории.

Наскоро той пусна нов уеб страница Symbolic World, където хората могат да се записват, с цел да получат достъп до извънредно наличие, недостъпно в постоянния канал, и да се включат в общността Symbolic World за полемики към символизма, литературата, религията, изкуството и културата. Сайтът стартира да провежда и платени курсове, в които хората могат да се запишат за интерактивно задълбочено проучване на съответни творби, като да вземем за пример „ Беоулф “, „ Космическата трилогия “ на К. С. Луис и възраждането на християнската метафизика.